Продължаваме с фрагменти от живота и делото на един от основателите на „Левски“: Цветан Генев – Цеко Генерала. На 20 август 1913 г. клубът прави пореден опит за регистрация в Министерството на просвещението. Необходим е пример за устав, от който да взаимстват, какъвто вече регистрирания Софийски “Футбол Клуб” има. Задачата да поиска препис е възложена на Цветан Генев.

 2 дни по-късно, в молба до съда, подписана лично от Тодор Александров (ВМРО), ген. Иван Колев, ген. Георги Вазов, д-р Васил Радославов и ген. Георги Тодоров, Цветан Генев е споменат по следния начин: „…още повече щото тамъ членува и синътъ на наший добъръ другаръ Ген. Никола Геневъ Колевъ. Неговия синъ Цветанъ и съмишлениците му се опитватъ въ туй трудно следвоенно време да сътворятъ нещо правилно и полезно, въ което да увлекатъ децата и младежите въ София“.

 На 12 юни 1914 г. „Левски“ получава разрешение от Командващия I-ви и VI-и пехотен полк да използва техните плаца и спортна площадка в центъра на София. Отговорник за това отново е Цеко Генерала!

 На 21 август 1914 г. се взима решение да се организира турнир по футбол с участието на военни отбори, като именно Цветан Генев е отговорник за цялостната организация на събитието.

 На 4 септември същата година Генерала е определен за помощник на клубния архив на „Левски“, като неговата задача е да вписва отчет за изиграните футболни срещи и турнири. Представете си само колко мача от тази епоха биха били забравени ако няма кой да ги документира!

 През 1915 г. подпоручик Димчо Дебелянов пише „Опит за химн” на СФК „Левски”. Подписва го със следното посвещение: „На малкиятъ Генералъ Цветко отъ батко му”.

 През 1917 г. Цветан Генев отново е един от най-дейните в прохождащия български футбол. Генерала е последният председател на ДСФК (Дружество на Софийските футболъ клубове), преди на негово място да се учреди СФФ (Софийска Футболна Федерация), отново с участието на Генев. Докато все още съществува, ДСФК награждава четирима членове на СФК „Левски“ със „Сребърен почетен знак“, като един от наградените е именно Генерала.

 На 21 март същата година с протокол No: 112 СФК „Левски“ утвърждава клубен химн, сътворен от Цветан Генев, а музиката е възложена на Любомир Пипков. Взето е решение стиховете на поета Дебелянов да не се използват, защото: „Стиховете дадени отъ покойния Дебеляновъ нема да се ползвуватъ, за да не се преиначи отъ зевзеците текста и да се поругае паметта му“.

 На 2 септември 1917 г. „Левски“ е поканен да участва в турнир в чест и памет на „Швейцарецът с българско сърце“ Луи-Емил Айер. Капитанът на отбора, спечелил приза, е Цветан Генев.

 10 дни по-късно, СФК „Левски“ ще отпечата първите си пощенски марки. За целта получава позволение да използва намиращата се на територията на I-VI Софийски полк “печатарница”. Позволението се дава лично на Цветан Генев и важи до 12 октомври същата година.

 През 1918 г. идва ред на втория турнир в чест на героя Луи-Емил Айер. „Левски“ отново печели трофея, а капитан на тима отново е Цветан Генев. След приключване на надпреварата, доброволческото дружество към Швейцарския червен кръст награждава Генерала с почетен знак за особени заслуги.

 През 1919 г. Генев измисля и ръчно изрисува емблема на СК „Левски“. Това е прословутият червено-жълт кръг с извезани букви „СКЛ“. Емблемата е поставена върху светлосините ризи на отбора в периода 1919 – 1923 г., а автентичен екземпляр от нея може да бъде видян до ден днешен в музея на Герена.

 А знаете ли как продължава пътят на Цветан Генев като треньор на „Левски“ и какво гласи заветът на Иван Михайлов (ВМРО) към него?