Цеко Генерала го наричаха… (част 3)
125 години след рождението на Цветан Генев, делата му остават във вечността. Ето още няколко щрихи от живота на една от най-знаковите фигури в историята на нашия любим отбор.
След като се налага като голмайстор на „Левски“, съвсем естествено Цветан получава повиквателна за историческия първи мач на националния отбор на България по футбол срещу Австрия през 1924 г. Цеко Генерала е участник и на VIII Летни олимпийски игри в Париж през същата година.
С 53 гола в 53 официални мача с екипа на „Левски“ , през 1927 г. Генев заминава да следва стопански науки отново в Париж, където играе за местния „Серкл дьо Спорт“. След 4-годишен престой във Франция, Генерала се завръща в София и става треньор на любимия „Левски“.
С Генев начело през 1933 г., „сините“ извоюват първата си шампионска титла! Любопитно е да отбележим, че по това в клуба като лекар на отбора работи брата на Цветан – Спиридон Генев.
В същата тази 1933 г., под ръководството на Цветан Генев няколко мача с екипа на „Левски” записва Димитър Списаревски! А треньорът Генев подарява лично подписана клубна емблема за спомен на Спаича!
Година по-късно, през 1934 г. Цветан Генев поема за кратко националния отбор на България и води тима на турнира за Балканската купа в Атина.
В разгара на Втората Световна война, през 1942 г. лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише огнени думи до Цветан Генев, които и до днес тежат като завет за най-обичания спортен клуб у нас:
„Драги мой приятелю….ала сега ази дочувамъ щото разни люде се опитватъ да въвлекатъ тебе и другарите ти въ футбола въ разни нечисти политиканства и галимации.
Стой далече като отъ огънъ отъ такива хора.
Пази името на Дяконъ Левски чисто!
Вашъ дългъ на тебе и на всички спортисти е да обединявате, а не да разделяте хората!
…Сполай ти за всичко и дерзайте смело!
Твой приятелъ
Иванъ Михайловъ“
Ще завършим днешната поредица със стих от химна на „Левски“, сътворен от Цветан Генев – Цеко Генерала. Думи, които, вярваме, отекват в сърцето на всеки истински левскар:
„Напредъ! Върви отбора нашъ непобедимъ – и нищо няма да ни спре!
Духътъ на Левски – несломимъ живее в нашето сърдце!“
Вечна памет, Генерале!
